Има сгради в Пловдив, които не впечатляват с мащаб или архитектурна показност, но носят нещо много по-ценно – памет. Търговски комплекс „Екселсиор“ е една от тях. Място, през което хиляди хора са минали, без да се замислят, че то всъщност е жив свидетел на цели десетилетия градски живот.
Това не е история за лукс. Това е история за ежедневие.
Историята на „Екселсиор“ – град в преход
„Екселсиор“ се утвърждава като търговски комплекс в края на XX век – период, в който Пловдив се променя бързо и често хаотично. Годините на прехода носят със себе си нов тип търговия: малки частни обекти, самостоятелни предприемачи, импровизирани витрини и табели, зад които стоят реални хора и съдби.
Тук няма големи вериги. Няма еднакви магазини. И точно това превръща комплекса в естествено продължение на улицата – затворено пространство, което обаче пулсира с градски живот.
Вътрешният свят на комплекса
Който е влизал в „Екселсиор“, помни усещането. Полутъмни коридори, ехо от стъпки, мирис на плат, кожа или хартия. Магазини, подредени не по концепция, а по необходимост.
През годините тук са се намирали: шивашки и обувни ателиета, магазини за дрехи и аксесоари, фотографски студиа, малки услуги, без които градът не може.
Това е анти-мол пространство – не лъскаво, но истинско. Място, където продавачът те поглежда в очите и често знае защо си там, още преди да си го казал.
Социална точка, не просто търговия
„Екселсиор“ никога не е бил просто място за пазаруване. Той е бил ориентир:
„Ще се видим при Екселсиор.“
„Магазинът е вътре, на втория етаж.“
Тук са купувани дрехи за важни моменти – абитуриентски балове, интервюта за работа, празници. Тук са правени снимки за документи, носени са обувки за поправка, търсени са решения в последния момент. Комплексът е бил част от ритъма на града, нещо стабилно в години на несигурност.
Старите снимки на „Екселсиор“ имат особена сила. Те показват не просто сграда, а атмосфера – хора, витрини, градски детайли, които днес почти не съществуват.
Такива кадри са визуална памет. Напомнят ни, че Пловдив не е само античност и възрожденски къщи, а и град на близкото минало, което сме живели или помним чрез разказите на други.
„Екселсиор“ е сграда с изключително място в културната история на Пловдив – първата в България, проектирана и построена специално за кино. Идеята за нея се ражда още през 1896 г., по инициатива на Александра Станчева (Станчиди) – внучка на Големи Вълко Чалъков и Гюмюшгердан. Израснала в космополитния дух на Пловдив, тя стои в основата на замисъла за модерна киносграда, каквато дотогава страната не познава. Нейните инициали и днес могат да се видят върху фасадата на бившето кино „Екселсиор“.
Реализацията на проекта става възможна благодарение на Карло Вакаро – италианец, тютюнев индустриалец и собственик на големи фабрики в България. След споразумение с фамилията Станчиди, на мястото на техния хотел започва изграждането на киното. За целта архитект Александър Ставрев е изпратен във Франция, за да се запознае с най-модерните европейски киносалони. През 1906 г. сградата е завършена и се превръща в истинска сензация – с електрическо осветление, богата украса, голям партер, балкон с ложи и оркестрина за прожекциите на нямо кино.
Салонът събира над 600 зрители и бързо се утвърждава като притегателно място за пловдивския елит. През годините тук се прожектират най-големите хитове на Холивуд, а през 1929 г. именно в „Екселсиор“ започва инсталирането на апаратура за говорящо кино в Пловдив. Сградата посреща и световни знаменитости, сред които и немската актриса Евелин Холт, чието гостуване през 1933 г. остава легендарно.
След Втората световна война и особено през втората половина на XX век сградата сменя функциите си – кино „Христо Ботев“, казино, бинго зала. През 90-те години тя е реституирана и преминава през няколко собственика.
В началото на новото хилядолетие, при мащабна реконструкция, сградата разкрива още един пласт от историята на Пловдив – антични седалки от Римския стадион, открити при изкопните работи. Те са внимателно проучени и експонирани, а пространството е превърнато в модерно арт средище, където античността и съвременният градски живот съжителстват.
Така „Екселсиор“ остава не просто сграда, а място, в което се наслагват векове култура, зрелища и градска памет.
„Екселсиор“ днес
Днес търговският комплекс продължава да съществува – по-тих, по-незабележим, но все още устойчив. В епохата на моловете и онлайн пазаруването той остава алтернатива, макар и скромна.
Не е реставриран до блясък. Не е превърнат в атракция. И може би точно затова е ценен – защото е автентичен.
Защо „Екселсиор“ е част от историята на Пловдив
защото пази спомени от прехода
защото е свидетел на малкия градски бизнес
защото е част от ежедневната карта на пловдивчани
защото напомня, че градът се гради не само от паметници
Търговски комплекс „Екселсиор“ е една от онези сгради, които не се снимат често, но се помнят дълго. Той е тих разказ за Пловдив – такъв, какъвто е бил и какъвто все още съществува между големите истории.
Още от поредицата „Сгради с история в Пловдив“
Очаквайте следващите разкази за места, които подминаваме, но които пазят града жив.
Добави коментар