10 квартала на Пловдив и откъде идват имената им /част 2/

В първата част се разходихме из квартали с имена, дошли от прякори и „официални“ етикети от различни епохи.
Сега продължаваме с още 10 места из града – от стари махали в центъра до квартали, кръстени на пазари, фабрики и… посоката, в която изгрява слънцето.

1) Католишка махала

Къде е: в централната градска част, около католическия комплекс и катедралата „Св. Лудвиг“.
Защо се казва така: името е буквално – районът исторически се свързва с пловдивската католическа общност и институциите ѝ (църква, училища, семинария, благотворителни дейности).
Днес: спокойна „вътрешноградска“ зона, в която често минаваш без да се замислиш, че всъщност стъпваш в един от най-слойните квартали на Пловдив.

2) Гроздов пазар

Къде е: районът около бившия „Гроздов пазар“, който е дал старото име на днешния площад „22 септември“.
Защо се казва така: защото на това място реално се е търгувало грозде (и изобщо плодове) – градски пазар в годините, когато бул. „Руски“ е бил нещо като околовръстен път.
Малък детайл: в по-стари източници се среща и турското „Емиш пазар“ – „Плодов пазар“.

3) Захарна фабрика

Къде е: в северната част на града, около индустриалните територии край реката и бул. „България“ (в широкия смисъл на района).
Защо се казва така: името идва от захарна (и сладкарска) фабрика, която е била силен ориентир за района и е „кръстила“ квартала – типичен пловдивски пример как индустрията оставя имена на картата.
Днес: кварталът е смесица от жилищни зони и индустриално минало, което още се усеща в „духа“ на мястото.

4) Изгрев

Къде е: в район „Източен“ и по описания е най-крайната урбанизирана територия в източна посока, на южния бряг на Марица.
Защо се казва така: тук логиката е „поетично географска“ – изтокът е посоката на изгрева, а кварталът е точно в източния край на града.
Кога е изграден: в края на 70-те години на ХХ век, с типично за периода жилищно строителство.

5) Остромила

Къде е: в южната част на Пловдив, към Родопската яка (в посока Марково).
Защо се казва така: името идва от старото селище/местност Остромила – в исторически план се среща и като „Остромогила“, т.е. названието е свързано с местната топография и стария топоним.
Днес: кварталът е сред най-бързо променящите се – от ниви към нови жилищни зони за доста кратко време.

6) Беломорски

Къде е: в район „Южен“, често се споменава и като част от зоната „Остромила–Беломорски“ в по-съвременни описания.
Защо се казва така: името най-често се свързва с „беломорци“ – бежанци/преселници от Беломорието (Егейската област), които в различни периоди се установяват в Пловдив. Има свидетелства за тракийски семейства, заселили се в квартал „Беломорски“ още през 20-те години на ХХ век, което подкрепя тази връзка.
Днес: кварталът е от по-новооформените и продължава да расте.

7) Капана

Къде е: в самия център – между Главната, Джумаята и ръба на Стария град.
Откъде идва името: още от XV век – от две тесни пазарни пространства, наричани „Ун капан“ и „Буюк капан“, които дават име на района.
Защо го помним: плетеница от малки улички със занаятчийски „професии“ в имената и усещане, че ако тръгнеш без план, пак ще стигнеш до някое интересно кътче.

8) Тютюневият град

Къде е: „в сърцето на Пловдив“ – районът на тютюневите складове около централните части (в широкия смисъл – зоната около складовете).
Откъде идва името: от самите тютюневи складове, издигнати през 20-те години на ХХ век – индустриално наследство, което буквално е „кръстило“ територията.
Днес: често ще чуеш „отиваме в Тютюневия“ като обозначение на квартал с характерни сгради и история, не просто улици.

9) Съдийският квартал / „Триъгълника“

Къде е: в широкия център – „заключен“ като триъгълник между бул. „Христо Ботев“, „Менделеев“ и „Найчо Цанов“.
Защо му викат така: „Триъгълника“ е буквално описание на формата му, а „Съдийски“ е утвърденото местно название.

10) Стария град / Старинен Пловдив / Трихълмието

Къде е: върху трите хълма Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе – това е Трихълмието.
Откъде идва името: „Старинен Пловдив“ е архитектурно-исторически резерват, формиран от непрекъснатия живот в града през векове – античност, средновековие, възраждане.
Как го казват хората: „качваме се в Стария“ е почти отделен тип разходка – по калдъръм, къщи, дворчета и тишина на две минути от центъра.

Пловдив е град, в който имената на кварталите са като кратки разкази: някъде зад тях стои пазар, другаде – фабрика, стар топоним, общност или просто посоката на града. Ако ти е любимо да „четеш“ Пловдив по картата – тази игра няма край.