Има мачове, които са повече от просто „двубой“. Пловдивското дерби е точно такова – среща, която събира квартали, семейства, приятелски компании, поколения. Ден, в който градът диша по различен начин. Само че този път някой реши, че празникът може да се проведе… в работно време от 15:30 ч.
С решение на Спортно-техническата комисия към БФС, четвъртфиналът от Sesame Купа на България между Локомотив (Пд) и Ботев (Пд) на 12.02.2026 г. на „Лаута“ беше преместен за 15:30 ч. вместо за 18:00 ч., и то по искане на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР.
Нека го кажем направо: 15:30 в четвъртък не е „ранен час“ – това е час, който изключва огромна част от хората.
Работа, училище, смени, командировки, детски градини. Не говорим за каприз, а за елементарна реалност. Точно тези хора, които пълнят стадиона, които купуват билети, които правят атмосфера, се оказват „пречка“, която най-лесно се заобикаля: местиш часа и готово.
И после някой ще се чуди защо трибуните са по-празни, защо „няма настроение“, защо „няма публика“. Ами защото публиката не е статистика. Публиката има график. И живот.
„По искане на полицията“ – удобно обяснение, скъпо решение
Официално – промяната идва по искане на полицията.
Сигурността е важна. Защо цената пак я плащат феновете? Защо „решението“ винаги е най-лесното административно – да удариш по хората, които искат да присъстват?
БФС – решения, които убиват футбола
БФС обявява решението, клубовете го препредават, медиите съобщават – и толкова.
Но къде е смисълът? Къде е мисълта за това какво означава дерби? За това, че мачът не е просто „събитие от календара“ за цял един град!
Най-болезненото не е, че мачът е преместен. А че празникът е провален.
Затриването на футбола не е от вчера – но се случва точно така
Да, проблемите са от години: недоверие, празни стадиони, решения „на тъмно“, отношение към феновете като към риск, а не като към сърцето на спорта. И всеки път се започва от едно и също: липса на уважение към човека на трибуната.
Този мач на 12.02.2026 г. трябваше да е празник. Вместо това се превръща в поредния пример как футболът в България се самоунищожава – не с един голям скандал, а с много дребни „административни решения“.
Добави коментар