Пловдив събира етнографи за конференция за промените в българското село и град

Как са се променяли българското село и градът през годините, какво е останало от традиционния начин на живот и как модерността е повлияла върху общностите, обичаите и всекидневието? Тези въпроси ще бъдат във фокуса на научна конференция, която ще се проведе на 22 и 23 октомври 2026 г. в Регионалния етнографски музей – Пловдив.

Форумът носи името „Българското село и град – трансформации във времето“ и ще събере изследователи, които ще разгледат двете пространства не само като различни места за живот, а като взаимно свързани културни и социални системи.

Селото и градът като два различни свята

В традиционните представи селото се свързва с по-близкия контакт с природата, родовите отношения и устойчивите връзки в малката общност. Градът, от друга страна, се развива около администрацията, търговията, занаятите, а в по-късни периоди и около промишлеността.

Според директора на РЕМ – Пловдив доц. д-р Ангел Янков именно различията между тези два начина на живот правят сравнението между тях толкова интересно за етнографските изследвания.

Въпреки че често са представяни като противоположности, селото и градът винаги са били свързани. Хора, стоки, идеи, обичаи и модели на поведение непрекъснато преминават от едната среда към другата, а отношенията между тях се променят заедно с обществото.

От мегдана и читалището до улицата и кафенето

Една от основните теми на конференцията ще бъде начинът, по който хората изграждат своите общности и общуват в публичното пространство.

В селото център на живота традиционно са мегданът, църквата и читалището, докато в града подобна роля постепенно започват да изпълняват пазарът, улицата, кафенето и други места за срещи.

Изследователите ще могат да проследят как тези пространства влияят върху отношенията между хората и как се променят заедно със самия начин на живот.

Как са се променяли домът, храната и облеклото

Конференцията няма да се ограничи единствено до историческото развитие на населените места.

Сред темите ще бъдат и съвсем конкретни елементи от ежедневието – жилището, храненето, облеклото, трудовите практики и материалната култура.

Внимание ще бъде отделено и на празниците, ритуалите и начина, по който различни традиции се запазват или променят, когато преминат от селска към градска среда.

Така например обичай, който в миналото е бил част от живота на малка местна общност, може постепенно да получи нова форма в съвременния град.

Традиция, закон и промяна

Друга посока в научната програма ще бъде връзката между обичайното право и официалните институции.

Участниците ще могат да представят изследвания за моралните норми, неписаните правила в общността, социалната регулация и начина, по който част от традиционните модели постепенно се заменят или допълват от институционални правила.

Ще бъдат разглеждани още религиозните практики, устната традиция, локалната памет и сакралните пространства.

Общата нишка между всички тези теми е въпросът как едно общество запазва част от миналото си, докато едновременно с това се приспособява към нов начин на живот.

Заявки за участие се приемат до 15 септември

Конференцията е отворена за изследователи, които желаят да представят разработки по темите на форума.

Заявките за участие се подават чрез формуляр, публикуван на сайта на Регионалния етнографски музей – Пловдив, като крайният срок е 15 септември 2026 г.

След провеждането на конференцията представените научни разработки ще бъдат включени в рецензиран научен сборник.

Форумът ще се проведе на 22 и 23 октомври в Регионалния етнографски музей – Пловдив и ще постави един познат въпрос в по-широк контекст – колко от традиционното село все още присъства в съвременния град и колко от градския начин на живот вече е променил българското село.