От баницата до мавруда: В Пловдив представиха вкусовете на България

Кои вкусове представят най-добре България пред света? От традиционната баница и киселото мляко до мавруда и мелнишките вина – в Пловдив бяха представени две специални селекции, посветени на българското кулинарно наследство. Инициативата поставя във фокуса десет традиционни храни и десет винени сорта, които носят историята, културата и идентичността на страната ни.

Селекциите бяха представени на 16 октомври 2026 г. по време на национална конференция в Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив. Форумът събра представители на държавните институции, туристическия сектор, производители и експерти, за да обсъдят как българската кухня и винопроизводство могат да помогнат за развитието на туризма.

Събитието беше организирано от УХТ и Националния борд по туризъм с институционалното партньорство на Министерството на туризма.

Кои са десетте традиционни български храни?

Известният шеф-готвач и почетен професор от практиката на УХТ Силвена Роу представи специалната селекция от десет храни, които заемат важно място в българската кулинарна традиция.

Сред тях присъстват както продукти, познати далеч извън границите на страната, така и ястия, неизменно свързани със семейните празници и българския бит.

В селекцията на десетте традиционни български храни попадат:

1. Български розов домат – ценен заради характерния си аромат, плътната текстура и сладкия вкус.
2. Бяло саламурено сирене – един от най-разпознаваемите продукти на българската кухня и неизменна част от множество традиционни ястия.
3. Луканка – месен деликатес, чийто специфичен вкус се дължи на технологията на приготвяне и характерните подправки.
4. Филе Елена – традиционен сушен месен продукт, превърнал се в символ на българското майсторство при приготвянето на деликатеси.
5. Лютеница – любима част от българската трапеза, която съчетава зеленчуци и подправки в разнообразни местни и семейни рецепти.
6. Баница – едно от най-популярните български печива, присъстващо както в ежедневното меню, така и на празничната маса.
7. Погача и питка – традиционни обредни хлябове, свързани с гостоприемството и важните моменти в живота.
8. Сладко от рози – деликатес, който съчетава кулинарните традиции с един от най-известните символи на България – маслодайната роза.
9. Бяла халва – сладко изкушение, което заема специално място в обичаите около Сирни Заговезни.
10. Кисело мляко – емблематичен български продукт с международна известност и дългогодишни традиции в производството.

Селекцията показва, че кулинарната идентичност на България не се определя единствено от сложни рецепти или специалитети. Голяма част от най-характерните вкусове са свързани с продукти, които поколения българи поставят на трапезата си всеки ден.

Десет български винени сорта също попаднаха в специална селекция

Освен храните, в Пловдив бяха представени и десет винени сорта, които отразяват богатите лозарски традиции на страната.

Селекцията беше представена от Бранимир Ботев, експерт и почетен професор на Университета по хранителни технологии.

Сред избраните сортове са:

1. Мавруд – един от най-емблематичните местни червени сортове, тясно свързан с Тракийската низина.
2. Широка мелнишка лоза – традиционен червен сорт, характерен за района на Мелник.
3. Гъмза – стар винен сорт, разпространен предимно в Северна България.
4. Червен мискет – местен сорт, от който се произвеждат ароматни бели вина.
5. Димят – традиционен бял сорт, познат най-вече в Източна България и Черноморието.
6. Памид – един от най-старите местни червени сортове, свързан с историята на лозарството по българските земи.
7. Врачански мискет – бял винен сорт, отличаващ се с характерен аромат и свежест.
8. Мелник 55 – селекциониран червен сорт, създаден с оглед на особеностите на мелнишкия винен район.
9. Руен – червен сорт, получен чрез кръстосване на Широка мелнишка лоза и Каберне Совиньон.
10. Рубин – български сорт, създаден чрез кръстосване на Сира и Небиоло, от който се произвеждат характерни червени вина.

С включването на тези сортове организаторите насочват вниманието към разнообразието на българското винопроизводство и възможностите то да бъде представяно по-активно пред чуждестранните посетители.

Особено място заема маврудът, който има силна историческа връзка с Пловдив и региона. Тракийската низина е сред най-разпознаваемите винени райони на България, а местните изби и винени маршрути вече са част от туристическото преживяване в региона.

Българската кухня като възможност за развитие на туризма

Основната тема на конференцията надхвърли представянето на традиционни продукти. Участниците обсъдиха как храната и виното могат да се превърнат в по-силен инструмент за популяризиране на България като туристическа дестинация.

Кулинарният туризъм дава възможност на посетителите да опознаят дадено място чрез местните производители, традиционните рецепти, ресторантите, винарните и културните обичаи.

За градове като Пловдив това е особено перспективно направление, тъй като регионът съчетава богато историческо наследство, развита ресторантьорска сцена и близост до винопроизводителни райони.

По-доброто представяне на местните продукти би могло да насърчи посещенията на винени изби, фермерски пазари, кулинарни събития и заведения, които залагат на традиционната българска кухня.

Обсъдиха и промени във финансирането на туристическата реклама

По време на форума министърът на туризма Илин Димитров представи и предстоящи законодателни промени, свързани с туристическия данък.

Предложението предвижда от 2027 г. 50% от този данък да се използват от общините за подобряване на транспортната свързаност и рекламиране на местните туристически дестинации.

Целта е регионите да разполагат с повече възможности самостоятелно да популяризират своите забележителности, събития и туристически продукти.

На този етап мярката е обявена като предстояща законодателна промяна, а не като окончателно въведено правило.

Пловдив затвърждава ролята си в кулинарния туризъм

Домакинството на подобен форум е още една възможност Пловдив да привлече внимание към потенциала си като кулинарна и винена дестинация.

Градът разполага с разнообразни ресторанти, заведения с традиционна българска кухня и богата програма от културни и гастрономически събития. В съчетание с винарните в региона това създава предпоставки за развитие на различни туристически преживявания.

Представените селекции не са класация на конкретни производители или търговски марки, а опит да бъдат откроени храните и винените сортове, които най-силно представят националните традиции.

А посланието от Пловдив е ясно – българската кухня и виното могат да бъдат много повече от част от туристическото меню. Те са възможност страната ни да разказва своята история чрез вкусове, които посетителите ще запомнят.