Учени показаха как се е променил Пловдив за 5 години: Кои части на града се открояват?

Пловдив не спира да се променя, но къде трансформацията е най-видима? Ново научно изследване проследява развитието на града между 2020 и 2025 година чрез сателитни данни и изкуствен интелект. Резултатите показват, че най-значителните изменения са концентрирани предимно в периферните части на Пловдив, докато голяма част от централната градска зона остава сравнително по-стабилна. Анализът разкрива интересна картина за развитието на града и поставя важни въпроси за бъдещето на неговите квартали, зелените пространства и инфраструктурата.

Изследването е представено от Института за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Учените анализират промените в четирите най-големи български града – София, Пловдив, Варна и Бургас, като използват съвременни технологии за дистанционно наблюдение на Земята.

Резултатите са визуализирани чрез специални карти, на които различни цветове обозначават степента на изменение на земната повърхност през петгодишния период.

Къде Пловдив се е променил най-много между 2020 и 2025 година?

На картата на Пловдив се откроява ясно разграничение между относително стабилните градски територии и зоните, в които са регистрирани по-интензивни изменения.

Най-забележимите промени са концентрирани в западните и югозападните покрайнини на града.

Отделни участъци в южната, югоизточната и северната периферия също показват високи стойности на изменение.

В същото време голяма част от централната градска територия е с относително по-ниски стойности на промяна.

Това не означава, че в центъра на Пловдив не е имало ново строителство, ремонти или промени в градската среда. Данните показват единствено, че според използвания метод общата промяна в характеристиките на повърхността там е по-слабо изразена.

Особено интересни са зоните по границите между вече застроените части на града и териториите, които доскоро са имали други функции.

Това могат да бъдат незастроени площи, земеделски земи, промишлени терени или пространства с променящо се предназначение.

В подобни райони градското развитие често е свързано с няколко паралелни процеса – нови сгради, промени в инфраструктурата, преустройство на терени и изменение на растителната покривка.

Какво показват червените и оранжевите зони на картата?

Един от най-важните детайли в изследването е начинът, по който трябва да се тълкуват резултатите.

На картата учените използват цветова скала, преминаваща от зелено и жълто към оранжево и червено.

Зелените участъци показват по-ниска степен на изменение, докато оранжевите и червените обозначават територии, в които са отчетени по-съществени промени.

Важно е обаче да се уточни, че червените участъци не означават автоматично ново строителство.

Методът не преброява новите жилищни блокове, не определя самостоятелно колко зелени площи са изчезнали и не показва пряко колко улици са изградени.

Той сравнява характеристиките на земната повърхност в два различни момента.

Промяна може да бъде отчетена вследствие на ново застрояване, премахване на съществуващи обекти, изменение на растителността, благоустрояване или преобразуване на терен с промишлено или друго предназначение.

За да се установи точната причина, е необходим допълнителен анализ на съответната територия.

Как изкуственият интелект проследява развитието на Пловдив?

За изследването са използвани технологии, обединени под понятието GeoAI – приложение на изкуствения интелект при обработката и анализа на географска информация.

В основата на метода стоят т.нар. Earth Observation embeddings.

Това са многомерни цифрови представяния на информацията от наблюдението на Земята, които позволяват характеристиките на определени територии да бъдат сравнявани в различни периоди.

Казано по-разбираемо, технологията позволява на компютърните модели да разпознават пространствени изменения, които невинаги могат да бъдат оценени достатъчно бързо чрез обикновено разглеждане на сателитни снимки.

Вместо специалистите да сравняват ръчно огромен брой изображения, алгоритмите могат да откроят териториите с най-съществени изменения.

Това спестява време и насочва вниманието към местата, които заслужават допълнително проучване.

Използването на изкуствен интелект обаче не премахва необходимостта от експертна оценка. Резултатите трябва да бъдат проверявани чрез други източници на географска информация.

Защо най-големите изменения са по периферията на Пловдив?

Крайните части на големите градове често са сред най-динамичните територии.

Там се срещат различни видове земеползване – жилищни квартали, промишлени зони, транспортни връзки, земеделски земи и свободни пространства.

Именно в тези преходни територии могат да настъпват значителни преобразувания за сравнително кратко време.

През последните години разширяването на жилищните зони и промените в промишлените терени са сред видимите тенденции в развитието на Пловдив.

Новата научна карта обаче не бива да се разглежда като директно доказателство, че конкретно строителство е причинило отчетените изменения.

По-скоро тя показва къде трябва да бъдат насочени следващите проверки.

За подобен анализ могат да се използват кадастрални карти, подробни устройствени планове, разрешения за строеж и сателитни изображения с по-висока резолюция.

Съпоставянето на тези данни би позволило да се установи дали определена територия е променила предназначението си, дали е била застроена или дали са настъпили други изменения.

Какво означават тези промени за пловдивчани?

Развитието на един град не се измерва единствено с броя на новите сгради.

За хората, които живеят в него, също толкова важни са достъпът до удобен транспорт, зелените пространства, училищата, детските градини и техническата инфраструктура.

Когато една градска зона се променя бързо, възникват въпроси, които изискват дългосрочно планиране.

Може ли съществуващата улична мрежа да обслужва новото натоварване? Има ли достатъчно места за паркиране? Предвидени ли са обществени пространства и зелени площи? Могат ли водоснабдителната и канализационната мрежа да отговорят на бъдещите потребности?

Самото изследване не дава отговори на тези въпроси, но може да помогне на специалистите да определят къде подобни проверки са най-необходими.

За Пловдив това е особено важно, тъй като развитието на нови жилищни, търговски и промишлени пространства трябва да бъде съчетано с изграждането на подходяща инфраструктура.

Може ли подобна технология да помогне за опазването на зелените площи?

Едно от потенциалните приложения на геопространствените анализи е проследяването на промените в растителната покривка.

Когато определена територия показва съществени изменения, учените могат да направят по-подробна проверка дали те са свързани с намаляване на зеленината, промяна на земеползването или други процеси.

Това е важно за управлението на градската среда, особено в условията на по-чести горещи периоди.

Зелените площи, дърветата и незапечатаните почвени пространства имат важна роля за регулирането на температурата, задържането на дъждовните води и качеството на живот.

Съчетаването на сателитни данни с информация за температурата, застрояването и растителността може да помогне за определянето на райони, в които са необходими допълнителни мерки.

Важно е да се подчертае, че представената карта не измерва пряко загубата на зелени площи в Пловдив. Тя предоставя отправна точка за по-подробни изследвания.

Какво представлява дигиталният двойник на града?

Една от дългосрочните цели на Института за геопространствени изследвания и технологии е развитието на концепцията за дигитален двойник.

Това е цифров модел на реална градска среда, който обединява информация от различни източници.

В подобна система могат да се включват данни за сгради, улици, релеф, зелени площи, транспорт, климатични условия и друга инфраструктура.

Вместо всяка институция да работи с отделни карти и информационни системи, цифровият модел може да осигури основа за съвместен анализ.

Технологията би могла например да подпомага оценката как ново застрояване ще се отрази на определен район или кои пространства имат най-голяма необходимост от озеленяване.

Подобни модели могат да се използват и при планирането на транспортни решения, управлението на риска от наводнения и адаптацията към климатичните промени.

Към момента представената карта на Пловдив не означава, че градът вече разполага с напълно функциониращ дигитален двойник. Тя е част от научните подходи, които могат да бъдат използвани за разработването на подобни системи.

Следващата стъпка: По-подробен анализ на променящите се градски зони

Резултатите от петгодишното наблюдение показват, че развитието на Пловдив не протича равномерно.

Докато някои части на града запазват относително стабилни характеристики, други регистрират значителни изменения за сравнително кратък период.

Това дава възможност на изследователите да определят приоритетни територии за по-задълбочено проучване.

Следващата стъпка е анализът да бъде допълнен с кадастрална информация, исторически изображения, градоустройствени данни и други източници, които могат да обяснят причините за установените промени.

Подобна информация би могла да бъде полезна за общинските администрации, архитектите, урбанистите и специалистите по опазване на околната среда.

За гражданите тя поставя и един по-широк въпрос – не само колко бързо се променя Пловдив, а дали градът се развива по начин, който подобрява качеството на живот.

Пловдив се променя. Въпросът е как ще изглежда след още пет години

Пет години може да изглеждат кратък период в историята на град с хилядолетно минало, но за съвременната градска среда това време може да бъде достатъчно за съществени преобразувания.

Новото изследване показва именно това – промените оставят следи, които вече могат да бъдат проследявани чрез сателитни технологии и изкуствен интелект.

Най-интересното предстои, когато тези данни бъдат съпоставени с конкретните инвестиции, инфраструктурни проекти и устройствени планове на Пловдив.

Защото развитието на града не е просто въпрос на повече сгради и нови квартали. То е въпрос на баланс между растежа, зелените пространства, инфраструктурата и нуждите на хората, които наричат Пловдив свой дом.