История на град Пловдив: от древността до наши дни

Пловдив е един от най-старите постоянно обитавани градове в Европа. Разположен върху и около седем хълма (тепета) край река Марица, той съчетава пластове от култури – тракийска, македонска, римска, византийска, българска и османска – и запазва видими следи от тях в днешния градски пейзаж.

Кратка времева линия

• VI–IV хил. пр. Хр. – праисторически селища на Небет тепе.
• XII–VI в. пр. Хр. – тракийско селище Пулпудева (Пулпудепа).
• IV в. пр. Хр. (ок. 342–341 пр. Хр.) – Филип II Македонски превзема града → Филипопол.
• I–IV в. – римски период; градът е известен като Тримонциум (на „трите хълма“).
• IV–XIV в. – византийско и средновековно време; градът преминава между Византия и Първото/Второто българско царство.
• XIV–XIX в. – османски период; градът е познат като Филибе.
• 1878 – Освобождение; Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия.
• 1885 – Съединение на Княжество България и Източна Румелия (с център Пловдив).
• XX–XXI в. – модернизация, индустриализация, културен разцвет; Европейска столица на културата 2019.

Праисторически и тракийски корени

Най-ранните следи от живот в района на Пловдив са върху Небет тепе – част от Трихълмието (Небет, Джамбаз и Таксим тепе). Археологическите пластове показват укрепено селище още от каменно-медната и бронзовата епоха. По-късно тракийското племе одриси развива тук град Пулпудева, значим център поради стратегическата позиция край важни пътища и плодородната Тракийска низина.

Филипопол и македонското завладяване

През IV в. пр. Хр. Филип II Македонски присъединява града и му дава името Филипопол. Постепенно се налагат елинистически урбанистични модели: градоустройство с улици, обществени сгради и култови места, монетосечене и активни търговски връзки.

Римският Тримонциум

След включването на Тракия в Римската империя Пловдив става Тримонциум – административен и търговски център. От този период са:

• Античният театър (I–II в.) – сред най-добре запазените в света, днес действаща сцена.
• Стадионът на Филипопол (II в.) – под днешния Главен (ул. „Княз Александър I“).
• Форумът (Агората), Одеонът, терми, акведукти, улична мрежа с кардо и декуманус.

Римският мир носи разцвет на занаятите и търговията. Градът е свързан с мрежа от пътища – включително трасе на Виа Диагоналис (Белград–Константинопол).

Средновековие: между империи и царства

През късната античност и ранното средновековие градът преминава между Византия и българските държави. Името Пловдив се утвърждава паралелно с различни форми (Пълдин/Плъвдив), вероятно като славянска адаптация на древните названия. Честите политически промени (напр. походи на кръстоносци, печенеги и др.) и земетръси променят градския релеф, но крепостта на Небет тепе остава опорна точка.

Османският период: Филибе – занаятчийски и търговски център

През XIV в. Пловдив влиза в състава на Османската империя като Филибе. Градът се развива като регионален търговски център с оживени пазари и занаятчийски еснафи. От този период датират множество джамии (напр. Джумая джамия до Античния стадион), безистен, ханове, купови бани (хамами). Градът събира етнически и религиозни общности – българи, гърци, арменци, евреи, турци – което оставя траен отпечатък в кварталите и културата.

Българското възраждане: къщи, читалища и книжовност

XVIII–XIX в. носят стопански и духовен подем. Старият град върху Трихълмието се изпълва с красиви възрожденски къщи на търговци и интелектуалци (Куюмджиоглу, Балабанова, Хиндлиян и др.), църкви, училища и читалища. Пловдив става център на книжовност, просвета и национално самосъзнание. Градските елити поддържат мрежи от контакти с Централна и Западна Европа, което насърчава модернизацията.

Освобождение, Източна Румелия и Съединението (1878–1885)

След Руско-турската война (1877–1878) Пловдив става столица на автономната област Източна Румелия, под върховната власт на султана, но с българска администрация. Периодът се отличава с модерно градско планиране, европейски стил в архитектурата и обществен живот. На 6 септември 1885 г. в Пловдив избухва и се организира Съединението на Княжество България и Източна Румелия – ключов момент в българската държавност. Самият акт е мирен в града, но последван от Сръбско-българската война, в която Съединението е утвърдено.

XX век: индустриализация и културна сцена

Междувоенните години и след Втората световна война преобразяват Пловдив – развиват се индустрии (храни, тютюн, машиностроене), инфраструктура, университети и културни институции. Международният панаир се превръща в символ на икономическата активност и международните контакти. Градът расте отвъд историческото ядро, появяват се нови квартали и мостове над Марица.

След 1989: динамична градска култура и реставрации

През последните десетилетия Пловдив съчетава активна културна сцена, реставрации на исторически обекти и градско обновяване. Квартал „Капана“ се превърна в творчески и социален център с галерии, ателиета, заведения и фестивали. През 2019 г. Пловдив е Европейска столица на културата, което ускорява инвестициите в културната инфраструктура, програмите за събития и международната видимост на града.

Хълмовете и градската памет

Седемте тепета – Небет, Джамбаз, Таксим, Бунарджик, Дангов, Джендем (Юрок) и Марково тепе (последното частично срутено през XX в.) – са естествени маркери на историята. Те носят археологически пластове, паметници (напр. на Бунарджика) и панорамни гледки, а в подножията им се редят различни епохи: от антични постройки до възрожденски къщи и модерни сгради.

Стари и нови забележителности (накратко)

• Небет тепе – праисторическа и антична крепост; гледки към Марица.
• Античен театър – римски, днес действащ; емблема на града.
• Античен стадион – под Главната; експонирани трибуни на площада.
• Форум и Одеон – административно-културно ядро на римския град.
• Джумая джамия и късноосмански ансамбли в центъра.
• Възрожденските къщи в Стария град – музеи и галерии.
• Капана – творчески квартал, фестивали и събития.
• Международен панаир Пловдив – изложбени палати, индустриална история.

Пловдив днес: жив град с дълга памет

Съвременният Пловдив съчетава древност и модерност – град на студенти, предприемачи, артисти и занаятчии, с богата програма от фестивали, изложби и концерти. Разходката из Стария град, Главната, „Капана“ и хълмовете позволява „прочит“ на различните пластове от историята в рамките на няколко часа.