В късния следобед се отбих до “дивата част” на Язовир Кърджали.
Полюбувах се на “Завоя” между селата Стар читак и Рибарци, където са направили панорамна площадка и павилион за бира-скара. Мда, комерсът напредва и тук.
Отбих се после при Нури, собственика на магазина в Сухово – последното село по пътя. Не го бях виждал от 10 години. От него разбрах, че хотелът на Хари в съседното село Боровица вече не работи, но са открили ново място за спане в района на меандрите – “При Митака” (до бетонния мост по пътя за Русалско).
Срещнах и стадо сърни, които си пасяха необезпокоявано трева на стотина метра от пътя. Успях да ги снимам.
На другия ден валеше проливен дъжд, който ме съпътстваше почти през целия път от Кърджали до Златоград. За разнообразие минах през Джебел, където една баба се опита да ми продаде ненужно бурканче с шафран. Закусих с две кебапчета от скарата на Касим и продължих.
Дъждът спря точно, когато паркирах в Златоград. Разходих се дълго из етнографския комплекс. Стана време за обяд. Опитах родопски клин и пататник. Страхотни! Поговорих си с жените, които бяха сготвили тези кулинарни шедьоври.
После пих “въртяно кафе”. С добре тренирани движения кафеджията превъртя няколко пъти подноса с чашата кафе над главата си. Удивително е как чашата не помръдна и кафето не се разля. Поговорих си с кафеджията за това и той ми призна, че много пъти е имал провали, преди да се научи.
Ободрен от кафето и този мини спектакъл, реших да продължа по пътя си. На тръгване от Златоград, видях интересно кошче за боклук. Кръстих го “дядото на R2-D2” от Star Wars.
Пак ливна дъжд, който обаче бързо спря. Точно минавах покрай отбивката за Старцево, когато слънцето отново се показа и от недрата на земята се вдигнаха облаци пара – чудесен декор за снимки. Веднага отбих и в следващия един час прекарах по поляните. В местността Белите камъни се натъкнах на много алпийски гледки. Не видях нито един човек, но компания ми правеха десетина кравички.
Пристигнах по тъмно в Смолян, където отново валеше.
Източник: Отбивки
Добави коментар