Пловдив е град, в който имената по табелите са като малък речник по история: има турски топоними, квартали, кръстени на личности, имена от географията, и такива, останали от стари селища или вече изчезнали „марки“ на терена. Ето 10 квартала (и популярни квартални имена) с най-ясно проследим произход.
1) Кършияка
Името е директен отпечатък от времето на Османската империя: идва от турското Karşıyaka – „другият бряг“. Логиката е проста: кварталът е „отсреща“, на северния бряг на Марица спрямо стария градски център. И до днес пловдивчани използват „Кършияка“ като почти отделна посока, не просто квартал.
2) Кючук Париж
Това е популярно (разговорно) име за северната част на район „Южен“. Küçük на турски означава „малък“, т.е. буквално – „Малкият Париж“. Една от най-разказваните причини е символът на квартала – т.нар. Оловна кула (1927), която по форма напомняла Айфеловата кула; дълги години е била емблема на „Кючук Париж“, преди да бъде разрушена през 2002 г.
3) Каменица
„Каменица“ не е просто марка бира – кварталът е свързан с едноименно тепе, което в миналото е съществувало, но днес е „изчезнало“ от релефа. Името се връзва и с практиката от XVIII–XIX век: наоколо е имало каменоделни и добив на камък за строителство. Така топонимът буквално пази спомен за камъка като ресурс и за променения пейзаж.
4) Коматево
Коматево е пример как кварталните имена често са по-стари от самия град в сегашните му граници. В източници се срещат ранни записвания още през XV–XVI век, включително вариант „Комат гиран“ (1576). В тълкуванията се появява и връзка с водоснабдяване/„част от водопровод“ (също като обяснение на елемент от старото наименование). Накратко: името не е модерно измислено – то идва от историческо селищно име с варианти през вековете.
5) Прослав
Днешният квартал е бил село с име Мичкюр, а през 1934 г. е преименувано на Прослав, по-късно (1969) влиза в границите на Пловдив. Самото „Прослав“ звучи „славянски“ и „пожелателно“ (да прослави/слава), а в местни разкази се среща обяснение, че името е избрано като символично – да „прослави“ задружния труд и развитието на селото.
6) Столипиново
Тук произходът е доста конкретен: кварталът носи името на генерал Аркадий Столипин, свързан с управлението на Източна Румелия, и е сред най-разпознаваемите „личностни“ топоними в града. В публикации за историята на квартала се посочва именно това „кръщаване“ в чест на Столипин.
7) Смирненски
„Смирненски“ е типичен пример за квартално име, което идва от човек – в случая поета Христо Смирненски. В Пловдив (и в много български градове) подобни „културни“ наименования са масови през XX век: квартали, улици и училища да носят имена на писатели и обществени фигури.
8) Тракия
Името тук е „географско“ и доста ясно – препратка към историко-географската област Тракия, с която Пловдив е неразривно свързан като град в Горнотракийската низина. Район „Тракия“ е и най-младият административен район на Пловдив (в сегашния му вид), оформен като голям жилищен комплекс през втората половина на XX век.
9) Гагарин
„Гагарин“ звучи съвсем „епохално“ – и е такова: кварталното име се свързва с фигурата на Юрий Гагарин, първия човек в Космоса. В самия квартал има и паметен знак/барелеф, а в медийни текстове се среща изписването „кв. Юрий Гагарин“, което допълнително подсказва откъде идва названието.
10) Мараша
„Мараша“ е едно от онези имена, които звучат леко загадъчно, защото са минали през езикова „преработка“. В краеведски тълкувания се посочва турска връзка – дума/корен, свързван с „изоставено лозе“ или „изоставен панаир“ (т.е. място, което е било, но после е запустяло). Дори и да има нюанси между версиите, общото е, че това е стар топоним с османски езиков пласт.
Очаквайте скоро – втора част!
Добави коментар