Понякога футболът не свършва с последния съдийски сигнал. Понякога той остава завинаги – в походката, в погледа, в сънищата. Почти петдесет години след върха на своята слава Христо Бонев все още играе футбол. Поне насън. „Сънувам, че играя футбол“, казва той – просто изречение, което носи цял един живот.
Книгата 8-мото тепе на Дончо Донев не е обикновена спортна биография. Тя е пътуване – от тясната къщичка в краен пловдивски квартал до големите европейски стадиони, от момчето с топка под мишница до мъжа, спечелил уважението на легенди като Йохан Кройф и Франц Бекенбауер.
В този разказ номерът не е просто цифра. Осмицата е съдба. С нея Христо Бонев омагьосва публиката, превръща фаула в изкуство и кара дори Диего Армандо Марадона да ръкопляска. Осмицата се свързва с безкрайността, с духовността, с любовта – и сякаш точно затова приляга толкова естествено на човек, за когото футболът никога не е бил просто игра.
След него тази осмица продължава да живее. Преминава през краката на Аян Садъков, а по-късно и на Христо Стоичков, превръщайки се в символ – неофициален, но свещен – на българския футбол. Като щафета, предадена не просто между играчи, а между поколения.
„8-мото тепе“ разказва за живот, в който има всичко – талант и болка, аплодисменти и предателства, падения и нови начала. Но над всичко стои любовта. Любов към семейството. Любов към Локомотив Пловдив. Любов към приятелите. И най-вече – любов към футбола, онази безусловна, чиста любов, която не си тръгва с времето.
Това е книга за човек, който никога не слезе напълно от терена. Който и днес, със затворени очи, продължава да подава, да стреля, да играе. Защото някои животи не свършват с последния мач – те просто се превръщат в история.
Книгата може да бъде поръчана от сайта на издателска къща Жанет.
Добави коментар