Бедността, трудовата миграция и ранните „бракове“ продължават да са сред основните причини част от учениците да не стигат до завършено средно образование. Това сочат изводите от проучването „Пътят на българското средно образование – с различна (не)проходимост за всеки ученик и семейството му 2.0“, което разглежда данни за 2025 г. и тази година обхваща и областите Габрово, Монтана, Пловдив, Шумен и Ямбол.
Фокусът на изследването не е просто дали децата се записват след 7. клас, а дали реално могат да стигнат и да останат в училище. Затова анализът е насочен към ежедневните пречки – разходи за транспорт, хранене, възможност за общежитие, учебници за профилирана и професионална подготовка, както и цялостната издръжка на един гимназист.
Проучването е реализирано от фондация „Тръст за социална алтернатива“ заедно с партньорски организации, а автор на доклада е проф. д.с.н. Майя Грекова. В работата са включени още МОН, регионалните управления по образованието, училища и общини.
Пловдивска област: записването е почти масово, но „скритите“ отпадания остават неясни
За област Пловдив изследването отчита, че почти всички ученици, които завършват основно образование, се записват в гимназия или средно училище. Директорите на включените основни училища посочват, че през последните учебни години вече е по-скоро изключение седмокласник да не продължи в средно образование.
Зад тези числа обаче се виждат и „сиви зони“, които трудно се измерват. Докладът отбелязва, че не е напълно ясно колко ученици отпадат още преди 7. клас – поради миграция, заминаване в чужбина или други причини. Има и случаи на ученици, които са били в училище до 7. клас, но не стигат до диплома за основно образование, а без нея нямат право да продължат нататък.
Най-рисковите моменти: след 10. клас и при навършване на 16 години
По наблюдения на училищните директори, реалното отпадане от гимназиалния етап се случва най-често:
- при преминаване към втори гимназиален етап,
- или около навършване на 16 години – възрастта, след която част от учениците губят мотивация и започват да търсят работа или да следват семейството си в чужбина.
Транспорт, общежития и учебници: какво тежи най-много
Един от най-практичните проблеми, които излизат в Пловдивска област, е придвижването до училище. Учениците, които учат в средни училища и професионални гимназии извън областния център, често ползват безплатен транспорт. Но при избор на гимназия в Пловдив, учениците от по-малките населени места заплащат пътя си до града, а разписанието на междуселищния транспорт понякога прави училищния ден допълнително труден. Част от семействата компенсират това с лични автомобили, когато родителите работят в Пловдив.
В областния център има четири училищни общежития за пътуващи ученици. Докладът отбелязва още, че безплатно хранене в училищата няма, а в много училища учебниците по профилирани и професионални предмети се плащат от учениците. Някои училища успяват да осигурят такива учебници със средства от собствения си бюджет, но това не е масова практика.
Директорите посочват, че националните програми помагат за мотивацията и задържането на учениците, но като ключови бариери остават:
- платеният и неорганизиран транспорт до училище,
- разходите за учебници и пособия,
- и общите ежедневни разходи за гимназист.
Данни за отпаднали ученици: 176 и 383 за две години, със силна концентрация
По предоставени данни от училищата, отпадналите от гимназиален етап в област Пловдив са:
- общо 176 ученици през 2022/2023 г.,
- и 383 ученици през 2023/2024 г.
Интересното в Пловдивска област е, че отпадането е концентрирано главно в малък брой училища. Най-голям дял е отчетен в СУ „Найден Геров“ – Пловдив, а след него – значително по-малки стойности в още няколко училища, включително гимназии в Пловдив и училища в Садово и Брезово. В останалите учебни заведения няма отпаднали или са единични случаи.
Защо учениците прекъсват: икономика, миграция и ранни „бракове“
Директорите свързват отпадането най-често с социално-икономически фактори. Бедността и липсата на стабилни ресурси в домакинството понякога тласкат учениците към ранна работа, вместо към училище. Посочва се и липсата на подкрепа в семейството, нестабилна среда, както и трудности с учебния материал или психологически натиск – стрес и тревожност.
Друга отчетлива причина е заминаването в чужбина с родителите, без да се изискат нужните документи. При по-дълго отсъствие учениците отпадат административно, а впоследствие често е трудно да се установи дали младежите са в страната или извън нея.
Като фактор, който все още присъства в региона, докладът посочва и ранните „бракове“, които водят до прекъсване на училище, особено при момичетата.
Добави коментар