Може ли доматът да бъде едновременно по-вкусен, по-хранителен и по-устойчив на суша? А пиперът да запази добива си дори при все по-тежки климатични условия?
Точно по такива въпроси работят учени от два научни института в Пловдив – Института по зеленчукови култури „Марица“ и Центъра по растителна системна биология и биотехнология.
Целта им е да създават нови сортове зеленчуци, които понасят по-добре засушаване, болести и неприятели, без това да е за сметка на добива и качеството.
Чери домати с два пъти повече витамин C
Сред вече разработените сортове са нови чери домати с висок добив и два пъти по-високо съдържание на витамин C в сравнение с други домати.
По данни на учените те са и сравнително лесни за отглеждане, което ги прави подходящи не само за професионални производители, но и за хора, които гледат зеленчуци в собствен двор.
Идеята е растенията да бъдат по-малко чувствителни към резки промени във времето и към част от заболяванията, които все по-често създават проблеми на производителите.
Пиперът също е във фокуса
Учените работят паралелно и върху различни сортове пипер.
В Института по зеленчукови култури „Марица“ се разработват както широки и дългоплодни сортове, така и люти, сладки и тип капия.
Особено внимание се обръща на устойчивостта към вирусни заболявания, но през последните години все по-важен фактор става и засушаването.
Именно липсата на вода вече има сериозно отражение върху производството, затова новите изследвания са насочени към това растенията да издържат по-дълго при воден дефицит.
В помощ идват и биостимулантите
В Центъра по растителна системна биология и биотехнология учените изследват и действието на биостимуланти от кафяви водорасли.
Те се тестват върху стотици сортове домати и пипер, за да се види как растенията реагират при недостиг на вода.
Идеята е биостимулантите да активират естествените защитни механизми на растенията още преди да настъпи реалният стрес.
Така, когато дойде период на суша, растението вече е по-добре подготвено да се справи.
Как се проверява дали растенията издържат?
Изследванията се провеждат в контролирана среда.
Растенията се поставят в условия на воден дефицит и се третират с различни биостимуланти, след което учените наблюдават как се променят.
При част от изследванията проби от пипер се замразяват в течен азот, за да се запазят веществата в състоянието, в което са били по време на растежа.
След това се анализират различни показатели, включително съдържанието на пролин и калий – вещества, които подпомагат задържането на вода и могат да помогнат на растенията да издържат по-добре при продължителна суша.
Не всички сортове реагират еднакво
Един от важните изводи до момента е, че различните сортове се държат различно както при засушаване, така и след третиране с биостимуланти.
Затова учените постепенно стесняват кръга на изследваните растения, за да открият кои от тях имат най-добър потенциал и как точно работят защитните им механизми.
Не се следи само дали растението оцелява, а и как това се отразява на добива, растежа и качеството на продукцията.
По-устойчиво земеделие при все по-сух климат
Работата на двата пловдивски института има по-голяма цел от създаването на отделни нови сортове.
Учените търсят начин българското земеделие да стане по-малко зависимо от все по-честите периоди на суша и същевременно да запази високи добиви.
Част от изследванията са насочени и към намаляване на употребата на химически торове и развитие на по-щадящи методи за растителна защита.
Така науката в Пловдив работи върху едно все по-практично предизвикателство – как да отглеждаме достатъчно качествена храна в условия, в които климатът става все по-труден за земеделието.
Добави коментар