Имам си нещо като ритуал – всяка година преди рождения ден си подарявям тридневно пътешествие из Родопите.
Там очите ми се пълнят с красотички, а душата ми левитира. Това е особен вид терапия, която препоръчвам на всеки. Есента в Родопите е винаги щедра на емоции и зарежда организма за дългите зимни месеци. Имам си и термин за този тип отбивки – “РоДопинг”.
Тазгодишното родопско пътешествие бе по маршрута Мезек – Маджарово – Кърджали – Златоград – Смолян – Широка лъка – Девин – Кричим.
Всичко започна от Мезек – най-югоизточната точка на Родопите. Пристигнах по тъмно, защото се отбивах на няколко места в Сакар за снимки. Пътьом намерих една чудна къща за гости, където да нощувам. Сутринта пих кафе със стопанина, след което се качих до крепостта Неутзикон.
Беше влажно и мъгливо. Поснимах и продължих към Маджарово. По пътя видях памучни плантации, подгизнали от дъжда, и много лозя, обагрени в жълто.
Карах внимателно, защото пътят бе мокър, а навсякъде изскачаха крави. Не само встрани, ами и на самия път. Обичайна гледка, част от магията на Родопите.
Точно преди влизане в Маджарово една прекрасна тополова горичка до Арда прикова вниманието ми и слязох да я снимам.
После се отбих във фантастичната къща за гости “Старото гнездо”, за да се видя с новите стопани. Запознах се с тях през септември в Сакар. Много гостоприемни хора – посрещнаха ме с усмивка и ме нагостиха с вкусна баница и домашно кисело мляко.
След чудесния разговор се качих при големия меандър по пътя за Бориславци. Имах късмета да видя отблизо кацнал египетски лешояд, както и кръжащи в небето негови събратя.
После продължих към Кърджали. Пътьом си направих селфи при табелата на с. “Пътниково”. Минавал съм и друг път покрай нея и съм си мислил да спра за снимка, защото името е вдъхновяващо.
Очаквайте продължението.
Снимки и текст: Иван Михалев
Добави коментар