Проектът за изграждане на нова училищна сграда в двора на Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив предизвика остри дебати в местния парламент и раздели мненията на архитекти, общинари и граждани.
На заседание на Общинския съвет бе прието предложението за намалени отстояния при проектирането и изграждането на бъдещата сграда, предназначена за нуждите на ОУ „Княз Александър I“. Решението цели новата постройка да бъде отдалечена максимално от старата – паметник на културата, като се измести към улица „Йоаким Груев“.
Въпреки това мнозина изразиха съмнения относно законността и целесъобразността на проекта, поставяйки под въпрос съответствието му със Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за културното наследство (ЗКН).
Арх. Антоанета Топалова, един от уважаваните архитекти в Пловдив, предупреди, че изграждането на нова постройка в двора би нарушило статута на гимназията като паметник на културата от национално значение:
„Тази сграда е дворец на просветата. В дворовете на дворци и замъци никъде по света не се строи. Подкрепям идеята за ново училище, но не и на това място.“
Подкрепа за нейната позиция изрази и арх. Чавдар Тенев, председател на КАБ – Пловдив, който подчерта, че новата сграда би лишила над 2000 ученици от двете училища от възможност да ползват нормален двор и спортни площи.
На противоположната страна застана арх. Цветелин Цоневски, избраният от общината проектант, който увери, че проектът е съгласуван с Министерството на културата и предвижда „контрастен подход“ – новата сграда ще бъде максимално отдалечена от старата, без да се засягат дърветата в двора.
„Проектът ще подобри пространството за спорт и отдих и няма да наруши зелената среда. Всичко останало са предположения“, заяви Цоневски.
Кметът на район „Централен“ Георги Стаменов също защити предложението, като заяви, че то „дава свобода на проектантите да намерят най-доброто решение“.
Опозицията в лицето на Веселина Александрова (ПП-ДБ) и арх. Костадин Палазов (БСП) остро възрази, че се нарушават нормативите за площ на ученик и че целият двор на гимназията – включително дървесната растителност и оградата – е част от охранителната зона на културния паметник. Александрова обвини администрацията, че се понижава жизненият стандарт на децата, докато Палазов настоя, че проектът е започнат без да е изготвен Работен устройствен план (РУП) и без реално съгласуване от Министерството на културата.
В отговор, зам.-кметът по образование Владимир Темелков поясни, че обсъжданото решение касае единствено разстоянието от улицата, а не одобрението на самия проект:
„Темата е дали сградата да е на 5 или 15 метра от улицата. Министерството вече е посочило зоната, в която може да бъде изградена.“
Въпреки изразените притеснения и обвинения в „прескачане на процедурите“, мнозинството от 30 общински съветници подкрепи предложението, давайки зелена светлина на проектантите да продължат работа.
Така, макар съмненията за законността и съвместимостта с културния статут на обекта да остават, проектът за новата училищна сграда в двора на Хуманитарната гимназия засега продължава напред – разделяйки мненията между „необходима модернизация“ и „застрашено културно наследство“.
Добави коментар