Тайната зад една от най-скандалните картини в историята на изкуството беше разгадана

Тайната зад една от най-скандалните картини в историята на изкуството беше разгадана

Десетилетният спор относно това коя жена е изобразена в картината на Гюстав Курбе от 1866 г. „Произходът на света“ изглежда най-накрая е към своя край.

Френски историк твърди, че случайно е разкрил една от най-скандалните загадки в света на изкуството — личността на голата жена, позирала за известната картина на Гюстав Курбе от 1866 г. – „Произходът на света“ (L’Origine du monde).

Картината, която представлява детайлно изображение на женски гениталии, често е наричана „най-скандалната вагина в историята на изкуството“. Лицето на модела не е показано – вижда се единствено тялото от гърдите надолу. Подобна интимна сцена естествено е шокирала публиката на XIX век.

Всъщност произведението е предизвиквало толкова силни реакции, че Facebook дори е цензурирал профили, съдържащи изображението му, което през 2011 г. довежда до съдебно дело във Франция.

Самоличността на модела остава загадка от създаването на картината и в продължение на повече от век изкуствоведи спорят кого е изобразил Курбе.

Дълго време се е смятало, че моделът е любовницата на художника, ирландската манекенка Джоана Хифърнан. Съществували обаче съмнения – Хифърнан е била известна с яркочервената си коса, докато в картината на Курбе се виждат тъмни окосмени части, което поставя тази теория под въпрос.

Така беше – докато френският историк Клод Шоп не откри доказателства, че моделът всъщност е парижката балерина Констанс Кенио (Constance Quéniaux).

Шоп открил връзка между самоличността на модела на Курбе и кореспонденцията между Александър Дюма-син и неговата приятелка Жорж Санд, докато преглеждал копия от писмата на Дюма за своя книга.

Той се заинтригувал от един конкретен ред, който по-рано бил превел така:

„Не се рисува най-деликатното и най-звучното интервю на госпожица Кенио от Операта.“

По-късно Шоп осъзнал, че думата „interview“ всъщност е грешно прочетена и в оригинала трябвало да бъде „intérieur“ – тоест „вътрешност“ или „интериор“. Тази езикова подробност го навела на мисълта, че именно Констанс Кенио (Constance Quéniaux) е жената, изобразена в картината на Курбе.

Когато творбата е създадена през 1866 г., Констанс Кенио била любовница на османския дипломат Халил Шериф паша (Halil Şerif Pasha). Смята се, че самият Халил е поръчал картината, за да я добави към личната си колекция.

Тези факти убедили Шоп, че Кенио е била моделът зад скандалното еротично произведение на Курбе, а не неговата любовница Джоана Хифърнан — откритие, на което историкът попаднал напълно случайно.

„Обикновено стигам до открития след дълги години труд,“ споделя Шоп. „А тук попаднах на истината веднага. Почти ми се струва несправедливо.“

Историкът споделил своето откритие с ръководителката на отдела за гравюри във Френската национална библиотека – Силви Обенà (Sylvie Aubenas). След като прегледала доказателствата, тя се съгласила с него и заключила, че неговата теория за самоличността на модела на Курбе е възможно най-близо до истината.

„Това свидетелство от епохата ме кара да вярвам с 99-процентова сигурност, че моделът на Курбе е Констанс Кенио,“ заявила Обенà.

Тя допълнила, че описанията на „красивите черни вежди“ на Кенио съвпадат с тъмното окосмяване на жената, изобразена в картината. Според нея в определен момент е било известно, че именно Констанс Кенио е моделът, но това знание постепенно било загубено с времето, тъй като Кенио се издигнала в обществото, превърнала се в дама от висшето общество и станала известна с благотворителната си дейност.

Въпреки това, както показва откритието на Шоп, не всички следи, свързващи Кенио с голия модел от известната картина на Курбе, са изчезнали.

След смъртта си през 1908 г., Констанс Кенио оставила в наследство картина на Курбе с цветя, в чийто център се намира разцъфнала червена камелия – мотив, който по онова време често се свързвал с куртизанките, благодарение и на романа на Александър Дюма-син – „Дамата с камелиите“.

„Какъв по-добър жест на признателност от страна на художника и неговия покровител към Констанс?“ – пита риторично Обенà.

Наистина – как иначе Курбе и неговият патрон биха могли да благодарят на жената, която е дала своето тяло на историята на изкуството, освен като ѝ подарят картина със символичен образ на същото това тяло?

Източник: Allthatsinteresting

Facebook
X
LinkedIn
Telegram
Email
  • Все още няма коментари.
  • Добави коментар

    52

    Какво мислите за градския транспорт в Пловдив?